автор: Izabella

Изтривам те
докато те нарисувам

Не е времето
за дъждовни дървета
Изморените клони
бавно галят нежното на земята.
И пак се покривам
с мислите ти.
Вече не съм тук,
вече ме няма.

Изгубвам те
докато те намирам.
Колко пъти търсих
и нищо не ми остана
Колко нощи пребродих
и крайбрежията от камък.
Малко ли вяра изгубих
много ли ми остана.

Пак те изтривам
докато те нарисувам.
В този стих
и друго няма.