автор: kumeca

Дарени с правото да се наричаме –
защо ли, Господи - разумни същества,
планетата на бавна смърт обричаме
и сякаш сме доволни от това.

Нима такава е великата ни мисия –
да погребем един прекрасен свят?
Така ли е земята ни орисана?
Възможно ли е връщане назад?

Тревожни сме и толкова ни стига,
а раснат дупките в озоновия слой.
За себе си гласим “червена” книга,
а съвестта ни бие все отбой.

А тя, земята, бавничко умира
под “грижите” на своите деца.
Ти, Господи, защо не ни възпираш,
когато мислим, че твориме чудеса?!

1994 г.