Защо съм ти?
Дори да бях за продан,
щях да ти поискам прошка!
Първо ще ме съдиш
с онази стара любовна история
за липсата
за болката
и всеки твой несбъднат миг
Ще играеш пак поредна жертва
дори да знаеш че продаваш си душата
купувайки си купища от суета
бледа илюзия
и малко срам
Ще вървиш по нечии стъпки
ще говориш, облечена във тялото на повлекана
като с непознат
на непознат език
с неизказаните думи…
После ще мълчиш в обърканост
сред порой въпроси, облечени във маски и бегъл силует
някак долни
пошли
животински-нечовешки
Отново ще ме търсиш заблудено
ще викаш през процеп на безкрайна тишина
сред глутницата други саможертви
само
жертви
Накрая ще се появиш за миг
както винаги ще минеш под прозореца
ще подушиш жертвата
като куче котка
като принц принцеса