автор: gumbert

"Ще бъдеш отразена сянка на самия себе си"
Фернанду Песоа

Откъде ли се взе тоз едва доловим
аромат, довян от ветровете,
Но има ли смисъл…
Сърцето не търси причината за доброто
от боговете.

Омагьосваща и приспивна
Мелодията се лее в тишината –
И нима тук е важно, че магичните
звуци приспаха поривите на душата?

Кой ли съм аз, та със света да деля
Това, дето ми даде забравата?
Щом още се чува мелодията –
Значи и аз продължавам да дишам.

******

Остани си ти в обятията на съня
Във този нощен час.
Остани прекрасна, нежна остани
Само на мечтата ми си нужна ти,
Единствено за моята мечта.

Мамещата твоя плът
Нищо за мечтите ми не значи.
И не ще те аз прегърна,
Сега, когато съм пред прага на забравата.

Нежността в съня изписана е там,
На твойте устни,
Затова ти спи, ти спи, -
И в полунощна тишина мечтата ми
Ще ме споходи,
Далеч от теб, от твоя сън.