ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 709
ХуЛитери: 0
Всичко: 709
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | В сивите облаци чезне небето.
Нерви - натегнати китарни струни.
Дъжд-барабанчик от сутрин до вечер.
Време застинало сякаш във вечност. Ние вървим по всички направления -
танкове, пехота и артилерия,
нас ни убиват, но пак оцеляваме
и устремени в атака влетяваме.
За живота да пием, братко, до дъно
За тези, с които тогава бяхме.
За живота да пием -
проклета да е войната!
За паметта на тези,
с които тогава бяхме.
Да пием за тях, да пием за нас -
и за Сибир и за Кавказ.
За светлината на далечни сега градове.
За приятелите и за любовта .
Да пием за вас, да пием за нас -
И за десанта и за спецназ-а
За бойните ордени -
Да вдигнем чашите, старче !
Небето над нас - куршумени облаци,
в ниското плъзгат се хладни мъгли,
искам да вярвам, че всичко е свършило,
само оживей, мой ранени приятелю.
Потърпи, братле, не умирай още! -
ти ще живееш много дълго, щастливо,
ще си отиграем на твоята сватба,
свои деца ще подхвърляш към слънцето.
За живота да пием, дръж се, братле ! -
За тези, които очакват те в къщи.
За живота да пием, проклета да е войната !
За тези, които очакват те в къщи.
В прашен албум открих фотография -
дядо - командващ в червената армия,
сниман в Берлин, четирийсет и пета,
сякаш векът на отминали спомени -
Дъх на некосена трева на разсъмване,
стон на земя, разорана от бомбите,
чифт войнишки чепици разтъпкани.
От новите войни, от войните стари...
Да пием за живота...
Да пием за тях...
Да пием за живота...
Да поменем тези, с които бяхме тогава...
(Благодаря на Валери Николов за съпревода :)
Серыми тучами небо затянуто
Нервы гитарной струною натянуты
Дождь барабанит с утра и до вечера
Время застывшее кажется вечностью
Мы наступаем по всем направлениям
Танки пехота огонь артиллерии
Нас убивают но мы выживаем
И снова в атаку себя мы бросаем
Давай за жизнь, давай брат до конца
Давай за тех, кто с нами был тогда
Давай за жизнь будь проклята война
Помянем тех, кто с нами был тогда
Небо над нами свинцовыми тучами
Стелится низко туманами хладами
Хочется верить, что все уже кончилось
Только бы выжил товарищ мой раненый
Ты потерпи браток, не умирай пока
Будешь ты жить еще долго и счастливо
Будем на свадьбе твоей мы отплясывать
Будешь ты в небо детишек подбрасывать
Давай за жизнь, держись брат до конца
Давай за тех, кто дома ждет тебя
Давай за жизнь, будь проклята война
Давай за тех, кто дома ждет тебя
Давай за них давай за нас
И за Сибирь и за Кавказ
За свет далеких городов
И за друзей и за любовь
Давай за вас, давай за нас
И за десант и за спецназ
За боевые ордена
Давай поднимем старина
В старом альбоме нашел фотографии
Деда он был командир Красной армии
Сделал на память Берлин сорок пятого
Века ушедшего воспоминания
Запах травы, на рассвете нескошенной
Стоны земли от бомбежек распаханной
Пара солдатских ботинок истоптанных
Больными ногами больными стопами
Давай за жизнь
Давай за тех
Давай за жизнь
Давай помянем тех кто с нами был
Публикувано от hixxtam на 18.12.2006 @ 21:23:55
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 103393 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Давай за... (ЛюбЕ)" | Вход | 8 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Давай за... (ЛюбЕ) от Marta на 30.12.2006 @ 10:42:05 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | В сивите облаци чезне небето.
Нервите - опнати струни китарни.
Дъжд-барабанчик от сутрин до вечер.
Време застинало сякаш във вечност.
Ние вървим по всички направления -
танкове, пехота и артилерия,
нас ни убиват, но пак оцеляваме
и устремени в атака влетяваме.
За живота да пием, братко, до дъно
За тези, с които тогава бяхме.
За живота да пием -
проклета да е войната!
За паметта на тези,
с които тогава бяхме.
Да пием за тях, да пием за нас -
и за Сибир и за Кавказ.
За светлината на далечни сега градове.
За приятелите и за любовта .
Да пием за вас, да пием за нас -
И за десанта и за спецназ-а
За бойните ордени -
Да вдигнем чашите, старче !
Небето над нас - куршумени облаци,
в ниското плъзгат се хладни мъгли,
искам да вярвам, че всичко е свършило,
само живей, мой ранени приятелю.
Потърпи, братле, не умирай още! -
ти ще живееш много дълго, щастливо,
ще си отиграем на твоята сватба,
свои деца ще подхвърляш към слънцето.
За живота да пием, дръж се, братле ! -
За тези, които очакват те в къщи.
За живота да пием, проклета да е войната !
За тези, които очакват те в къщи.
В прашен албум открих фотография -
дядо - командващ в червената армия,
сниман в Берлин, четирийсет и пета,
сякаш векът на отминали спомени -
Дъх на некосена трева на разсъмване,
стон на земя, разорана от бомбите,
чифт войнишки ботуши разтъпкани.
От новите войни, от войните стари...
Да пием за живота...
Да пием за тях...
Да пием за живота...
Да поменем тези, с които бяхме тогава...
|
Re: Давай за... (ЛюбЕ) от SPECNAZ на 16.04.2008 @ 11:57:04 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря много за превода!МНОГО! |
]
Re: Давай за... (ЛюбЕ) от Marta на 09.06.2008 @ 21:45:09 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Здравей. Няма защо! Интересно ми е да се пробвам, харесвам групата и песните. Не го правя често, защото е отговорна, нелека работа. В сайта има хора, които знаят прекрасно руски, но рядко превеждат стихове и текстове, защото се губи голяма част от вълшебството на звученето в оригинал. |
]
Re: Давай за... (ЛюбЕ) от kristi на 19.12.2006 @ 00:04:48 (Профил | Изпрати бележка) | Това е вторият преведен техен текст, който чета в сайта. Обичам ги, слушам ги...
Благодаря ти, Марта! |
]
Re: Давай за... (ЛюбЕ) от ole72 на 19.12.2006 @ 10:39:46 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за превода.
Поздрави! |
]
Re: Давай за... (ЛюбЕ) от copie на 19.12.2006 @ 11:57:00 (Профил | Изпрати бележка) | Много хубав превод, Мартиня!
имам дребни бележки:
Нерви - натегнати (изопнати) струни китарни
и може би така:
Чифт войнишки обувки износени
с болни нозе стъпки болни оставени
|
]
Re: Давай за... (ЛюбЕ) от Dandelion_Wine на 20.12.2006 @ 13:51:31 (Профил | Изпрати бележка) | подкрепям напълно горната забележка... само че - "ботуши", все пак... иначе, преводът е много добър и въздействащ...
и благодаря за откритието ЛЮБЭ... :))) |
]
Re: Давай за... (ЛюбЕ) от Marta на 20.12.2006 @ 15:09:56 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Точно, съгласявам се мигом - "чифт войнишки ботуши разтъпкани". Като имам по-добра връзка ще се постарая да пусна редакцията.
Поздрави! С ЛюбЕ - сега слушам албума от 91 :) |
]
Re: Давай за... (ЛюбЕ) от angar на 19.12.2006 @ 14:36:08 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Чудесен превод - много хубаво звучи на български.
Една думичка само ме замисля. Да "оживее" може този, който не е жив. А който е само ранен, ако не умре, макар да може да се каже и че ще оживее, малко по-правилното е че "ще живее".
Казвам го, защото от думичката "оживей" ритъмът се нарушава. И макар за това стихотворение ритъмът да не е най-важното, за да го няма това нарушение, може да стане или:
"само ЖИВЕЙ, мой ранени приятелю!",
или:
"само ТИ оживей, мой ранени приятелю!"
|
Re: Давай за... (ЛюбЕ) от Marta на 19.12.2006 @ 18:43:28 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Не съм съвсем убедена за употребата на глагола "оживей"... песента е с разговорен език, допустима е употребата на "оживей" в смисъл на "да прескочиш трапа"...
Казва се "бы выжил" - "оживял", в смисъл на "оцелял".
пр. "Те оживяха, въпреки обстоятелствата..." - останаха живи.
Съгласявам се в името на ритъма с предложението ти , знам че се губи и на други места, просто толкова мога - ангар, не стреляй по мен, за да оживея ;) ;Р
(шегичка )
"Само живей, мой ранени приятелю" |
]
Re: Давай за... (ЛюбЕ) от dublet на 19.12.2006 @ 17:56:05 (Профил | Изпрати бележка) | Чудесно е това, Марта, благодаря ти за превода, мисля, че днес е много навременен |
Re: Давай за... (ЛюбЕ) от Marta на 19.12.2006 @ 18:54:48 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Добре е да се помни миналото, за да се взема поука и да се избягват едни и същи грешки. На война човек не значи нищичко, цената му е нищожна, пушечно месо
Опитът обаче показва, че светът не е особено любознателен ученик в този смисъл, респективно човек също ; или обратното
дори сега живеем в една обстановка на ежедневна грозна, кървава война по пътищата
близо хиляда души годишно стават жертви, тук, у нас, остават по пътя, сякаш асфалтът е някакво демонично чудовище, в съюз с безумните шофьори зад воланите и те го хранят с кръв
плащаме жесток, всекидневен, нелеп кръвен данък
не знам, страшно е |
]
Re: Давай за... (ЛюбЕ) от Marta на 22.02.2007 @ 11:24:04 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | здравей :)
пак го доредактирвах, никак не е лесно - песен, пък било и от руски
В сивите облаци чезне небето.
Нервите - струни китарни опънати.
Дъжд-барабанчик от сутрин до вечер.
Време застинало сякаш във вечност.
Ние вървим по всички направления -
танкисти, пехота и артилерия,
нас ни убиват, но пак оцеляваме
и устремени в атака влетяваме.
За живота да пием, братко, до дъно
За тези, с които бяхме тогава.
За живота да пием -
проклета да е войната!
За паметта на тези,
с които бяхме.
Да пием за тях, да пием за нас -
и за Сибир и за Кавказ.
За светлината на далечни сега градове.
За приятелите и за любовта .
Да пием за вас, да пием за нас -
И за десанта и за спецназ-а
За бойните ордени -
Да вдигнем чашите, старче !
Небето над нас - куршумени облаци,
в ниското плъзгат се хладни мъгли,
искам да вярвам, че всичко е свършило,
само живей, мой ранени приятелю.
Потърпи, братле, не умирай още! -
ти ще живееш много дълго, щастливо,
ще си отиграем на твоята сватба,
свои деца ще подхвърляш към слънцето.
За живота да пием, дръж се, братле ! -
За тези, които очакват те в къщи.
За живота да пием, проклета да е войната !
За тези, които очакват те в къщи.
В прашен албум открих фотография -
дядо - командващ в червената армия,
сниман в Берлин, четирийсет и пета,
сякаш векът на отминали спомени -
Дъх на некосена трева на разсъмване,
стон на земя, разорана от бомбите,
чифт войнишки ботуши разтъпкани.
От новите войни, от войните стари...
Да пием за живота...
Да пием за тях...
Да пием за живота...
Да поменем тези, с които тогава ний бяхме...
|
]
| |