автор: AGRESIVE

Има неща – по-дълбоки от всичко!

***

Тъмни облаци,
скриват бели жени... и деца...
Стъпки – ту напред, ту назад,
като танц, но накриво
и следи подир тях – пълни с прах.
Затъмнени полета
върху белият лист – нещо скриват!?
Запетаите плачат над тях...
Дъх за последно –
след това мълчаливите линии
ще продължат да мълчат.
Някой проплаква сълзливо,
както проплаква хлапак.
Черни забрадки и черни блузи,
скриват белият ден.
Моите бели мисли стават сиви,
като небето,
когато плаках над теб.
Но не казах на никого,
колко щастливо
можеше да е в онзи ден,
ако знаех,
че на реда напръскан с мастило
има една мисъл... за мен!

На баща ми....