автор: Merian

Вися в пространството – ажурна от пробойни.
От прорези и изстрели на думи.
И имам чувството, че всеки отвор
е поглед към отвъдното битуване.
Завързвам краищата.
Възелче до възел.
И грапавее старата ми нежност.
И сякаш топлината не достига. Студено ми е.
Не е от декември.
И чудя се кога...?
Не забелязах
промяната поредна на сезона.
Натрупал междувременно студът.
В мъглата се протяга хищен корен.
Над хоризонти снежна белота
вися в пространството ажурно цяла.
И само паячетата плетат завивките за зимно оцеляване.