ей ти и на теб един коледен подарък от мен, днес го раздавам - на кой го иска и кой не го иска )))
неустоими сме нали..
магия, когато полетим
летим ли тогава
никога не се самоубиваме в небе
неустоими..
а цената е това
което плащаме в останалото време
а то е времето на пустош, самота
тогава се вслушват другите напразно
да чуят звън от монета
пусната в бездънна тъмнина
а ние тихо пребледнели
стискаме до болка своите сърца,
ще ни боли, ще плачем, пием,
истерично ще се смеем
и до сутринта ще му се молим
или пък ще го проклинаме
за дето ни ориса с това
огън да сме
после пепел
а тези които са останали с нас
са малко оцелелите..
защото малко са онези
които оцеляват и до край са с нас
така вървейки си през времето
себеподобен те открих и в тебе се познах
и после в отчаяние ти казах
и с последни сили
обичам те
а ти запази тишина..
защото не е човешка тази обич
ти нямаш облик
за мене всичкото това си ти
а всичкото кое е..
греховно е да казвам
та само Бог е абсолют
да ме прости!
при пълнолуние и студ е спазъм
за това рискувам
и ако можеш това което го написах
ако можеш да забравиш -
забрави
отново ще събирам сили
за полет с човешка обич
и с последната останала в света
надежда за любов
да се опитаме с монетата
и ако той все пак смили се,
а той ще се смили,
(нали сме от избраните)
ще чуем звън
ще видим някаква пътека
и ще вървим и ще вървим..
за кой ли път се срещаме
това е знак
повярвал ли си ми -
последното човешко казано
обичам те
го запомни.
]
Re: От ъгловия диван от seso-sms-o на 21.12.2006 @ 12:18:33 (Профил | Изпрати бележка)
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 564
ХуЛитери: 3
Всичко: 567
Онлайн сега:
