автор: vesi_lina

От Игнажден до Коледа,
девет дни. Мъчници.
Вървях по криви пътеки.
Сляпа бях. Лутах се.
Най-после намерих извора.
И заблестя звездата в очите ми.
Изгоряха на душата ми
диплите, черните
когато чух
силно, Витлеемският писък.
Да се помоля дойдох, Господи!
За тези които със мене вървяха…
Но свърнаха.
Коварна земя е Галилейската
и много непосилни
тръните...
И за другите, Боже,
прошка измолвам.
Не поискаха с мене да тръгнат.
Прости им! Знаеха как да вървят,
за да срещнат звездата,
но все в краката си гледаха.
Босите.
За мен няма да моля.
Дойдох и видях.
Взех го от тебе кръста. И още
го нося. Тежък от истини.
Малко остава... До тишината ми.
Стискам зъби.
Сред толкова много
измислени истини -
да се запазя
истинска.