автор: ami

Забравила бях
за последните думи -
отекнаха...
С тихите стъпки на утрото
изтичах след тях -
те крещяха нечути
(може би смелостта им
изтече по пътя?)
Не исках ли
нещо да кажа -
на тръгване...?
Всъщност
очите ми бяха понятия.
Без всякакви знаци,
без препинателни -
заключи се смисъла
в две колебания...
Ще ми стигнат ли
само последните думи -
да докажа
на себе си
вечната истина...
Всеки миг,
който с теб си е тръгнал
ме събужда от болка,
че нещо ми липсва!