автор: hava

И всеки път
заставаше
Надеждата
като примамка
за поредното
пътуване
"Пазачите"
оставих
да нареждат
безмислената орис
до бълнуване...
С хаира
на "очакването"...
тръгнах.
Задгърбих
страх
и крамоли
неверие и...,
не планувах
да си мисля за
завръщане -
дилемата
да ми тежи
не исках...
Наричах
да се усетя
в цялостност-свободна
Наричах.
Недоизречената
мисъл
скок във тъмното е
във теб
да се
открия...