Опънато
е
въжето
на дланите,
простенва,
последна
нишка
към
кладенец
небесно-сив.
Пропукват
краищата,
огнено
златисти,
нажежени.
Светулки
в
дъното
надничат -
водно,
бисерни.
Сребро
тече
по
острието
на дъха.
Извира...
Беснее
вятър,
светофарен,
до
сънено
червено
и теб
приспива
сред
кладенец
и
корени,
в
очите
ни.