автор: kauboec

Аз чакам в своите мечти пясъкът по този бряг.
Брегът ме чака мене също.
Всички чакат


Облаците вятъра очакват –
слънцето да ни разкрие.
Тревата – пак него,
сплъстените й стръкове да разреши.
Корабът – платната му да се издуят,
Мелницата – перките й да се завъртят.

Тиквата – да стане полунощ.
Дванайсет – да мине единайсет.
Обувките очакват моите крака.
Краката ми повърхност твърда.
Очите пак очи очакват.
Вените – сърцето да им прати кръв.
(Комарът също кръв очаква,
кацнал някъде на ваште вени.)
Капките дъждовни отронени надолу
топла пръст очакват, и в нея да се спрат.

Южнякът – севернякът да отмине.
Брегът очаква морската вълна.
Аз чакам в своите мечти пясъкът по този бряг.
Брегът ме чака мене също.

Звездите чакат мрака, за да блеснат.
Пътникът – луната, пътя му да освети.
Пътят – неговите стъпки.
Листът уморен свойта есен чака, да го прибере.

Пръстта очаква листът – да я натори.
Зародишът – да се роди.
Дробовете ни за миг не спират
въздух да очакват.


А най-накрая –
аз чакам края на стиха.
Дочаках.