автор: ipalam

Сякаш нямаха край щуротиите:
"Дайте да спукаме тоя фиат,
да се напием, да се насвирим -
да предизвикаме целия свят."

Ала ни емна в един ден поминъкът.
(Всички посоки тръгват оттук.)
Ванчо израсна шофьор-стохилядник,
Коста се срасна със своя струг.

Аз (да не казвам колко години),
из институтите сбирам акъл,
Рангел бури в родопските мини -
недоспал, силикозен и зъл.

Павел, със свойта нагласа лирическа,
повери ми с дискретен глас:
"Мисля да ида в Нефтохимическия,
имам жена и дете в Бургас..."

С толкова плюсове, с толкова минуси,
смешно ритали срещу ръжен,
не сме герои, не сме и лигльовци -
ние сме просто мъже.

В прави пътища, в пътища куци,
из житейските сложни ребуси
търсим малката революция,
а голямата - носим в себе си.