автор: midnight_witch

Елефтерия
търся съвършеното ти лице
дъще на Селена
в огледалото на всяка вода
през която се изливат дните ми
като елей от терзание
и сладка нега
в областта над диафрагмата
болката
и присвиването
от безкрайната липса
на ръцете и устните лежерно протегнати
в тихо съмване
очертаващо
призрачната млечност на тялото ти
като древна амфора
изумителна до съвършенство
и счупеност
пръстите ми на сляп арфист
в трепет на дафина
рисуват по скулите и ресници натежали
над очи като хиацинт
Елефтерия
помня
косите ти с дъх на смокини
и бадемово масло вплетени в мислите
избуяват в представите ми
за всичко
до което не мога да се докосна
и притихвам в нощен бриз над Егея
а хладта по ръцете ми стене
и извайва
чертите ти в пясъка
Елефтерия
ти изтичаш от дланите
бавно
попиваш в безкрая
доубиваш ме
нежно
с такова неистово нямане.

// елефтерия - свобода