И няма да се върна от пътеката,
ще тръгна с боси ходила към слънцето.
Ще го накарам да ми стори място
до себе си и после ще го сключа,
във шепите си, хладни преди съмване.
И няма да пристъпвам по вълните.
Ще ги причаквам на безлюдни плажове,
ще ги принудя да изпеят думите,
които си намислих да ти кажа,
когато си потънал във невидимост.
И няма да се лутам слепешката,
в горите ти, обрасли с папрати,
ще си сплета косите в коренака
на някое дърво, докато стана
мъха, във който стъпките ти глъхнат.
И няма като дъжд да те заливам,
и като вятър няма да те гоня,
ще те целувам, докато заспиваш
безплътна в подранила пролет,
където и да съм, защото...