Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Какво правех с него – луд си беше, за връзване.
В главата му се караха трима поне.
Смешен беше в тези доспехи от предния век.
Не беше и щедър.
... Но имаше и още нещо...
Замъглените представи за реалност и стойност
се преплитаха на възли с остарели чест и съвест.
Ветрените мелници все се случваха на пътя, мъчеха сънищата му.
Огорчен беше, разбрал – прогресът изяжда света.
Кретах с магарето след дръгливата му кранта,
само за него конят беше Росинант.
И за двамата времето беше спряло отдавна.
Само аз какво правех тука – не знам.
Всъщност нямах друг шанс, реален,
да надскоча сянката на собствената си суета.
Подреденият ми ум: послушание, постоянство, работа -
беше ме ограбил.
А в очите му лудо блестеше свобода и щастие.
... Имаше и още нещо сякаш...
Имаше рицарски ранг и най странният шлем.
Имаше и любов към своята Дулцинея.
Душата му не прашасваше описана до последно в старите дневници.
Вярата му не свършваше с края на ръждивия меч.
За живота, разкъсван от надежди и примиренчески философии
мислехме по различен начин. Но го правехме заедно.
Той го крепеше на върха на бойното копие.
Аз подпирах с него вечер вратата -
да не влезе някой и да ограби крехкото ми щастие,
дето го нямах.
Публикувано от BlackCat на 13.12.2006 @ 08:17:34
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1311 четения | оценка 5 | показвания 119814 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Sensa nobilita (Санчо)" | Вход | 13 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Sensa nobilita (Санчо) от Merian на 13.12.2006 @ 08:32:32 (Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | една без друга...противположностите просто не съществуват)....и всеки е и Санчо и рицар/дали на печален образ е друга работа/
честит рожден ден, голям приятелю:).... |
]
Re: Sensa nobilita (Санчо) от copie на 13.12.2006 @ 10:30:27 (Профил | Изпрати бележка) | ЧРД, Големий!!!
В главите ни се карат трима поне... на това му викам цялостност... :)
хубав стих за рожден ден!
--------
(помня как залостваше с мене вратата:))))))))))
|
Re: Sensa nobilita (Санчо) от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 14.12.2006 @ 06:46:31 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Би се получило и с теб залостването на вратата, но стихотворението ще е в друг раздел.
;-)))))
Шегичка!
Уж!
Права си, че е добро стихотворение за рожден ден. В такъв ден човек го тегли към равносметките: к'во става; животът тече бясно; от предния до сега - какво постигнах... Какво да сме повече - живо куче или мъртъв лъв, Дон Кихот или Санчо... Такива работи.
Да си Санчо сякаш е по-лесно - по-анонимно е и без специална обвързаност към мелниците, поне на думи. (Санчовците са ги измислили мелниците!) |
]
Re: Sensa nobilita (Санчо) от regina на 13.12.2006 @ 10:56:02 (Профил | Изпрати бележка) | Така е.
И от този ъгъл може да се погледне.Знаеш ли?
Един и същ е Кихоте.Санчовците са много...и различни.Те, май са фокусът...малките, глупави, прости Санчовци...Дано бъдат, завинаги. |
]
Re: Sensa nobilita (Санчо) от nadya на 13.12.2006 @ 15:02:18 (Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | И още 500 години да минат...пак ще са трима в главата му,а един Санчо никога не е излишен...да подпре вратата зад щастието,дето го няма...
Ч.Р.Д! :) |
]
Re: Sensa nobilita (Санчо) от Jiva на 13.12.2006 @ 16:04:06 (Профил | Изпрати бележка) | "не"-то на разума - пазител на "да"-то на лудостта? благородството не като ранг, а като способност да не обезличиш различните себе си?...дръж копието, стрелецо! - и в странните битки, и в напразните спасения, които всъщност опазват душата от прашасване...
и да не ти пука за времето - то и без друго не мърда, важното е ти да не спираш да мърдаш из него - и още Голям да пораснеш!!:))) |
Re: Sensa nobilita (Санчо) от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 15.12.2006 @ 07:21:27 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Благодаря!
Странни са само тези битки, които не разбираме.
А считат за луди, тези, които изпреварват масата с мисленото си.
Времето си тече независимо от нас. Но бихме могли да го преживеем приятно. В смислени битки. |
]
Re: Защита. от regulus на 13.12.2006 @ 19:28:23 (Профил | Изпрати бележка) | Честит празник! И успешна защита на възможното щастие! |
]
Re: Sensa nobilita (Санчо) от haboob на 13.12.2006 @ 20:56:23 (Профил | Изпрати бележка) | Здраве и късмет за теб и за тези които обичаш!:)
Интересно защо си се наСанчил? Но, както и да е, наздраве и поздрави на приятелите ти от ЛаМанча!:)
|
]
Re: Sensa nobilita (Санчо) от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 13.12.2006 @ 21:35:03 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Кихотовците цял живот търсят щастието и свободата, а олицетворението на щастието и свободата- в лицето на Санчовците, цял живот върви до тях и им носи копието и легена. Защото е щастие да споделиш нечия лудост и да имаш свободата да вървиш след нея. Щастието е в простите неща.
Честит рожден ден, Плъки!!!:)
Бъди здрав и щастлив и най- вече- себе си!
Поздрави!:) |
]
Re: Sensa nobilita (Санчо) от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 15.12.2006 @ 08:22:18 (Профил | Изпрати бележка) | Да видиш себе си като образ и огледало. Оглеждаш се в него и търсиш подобието, а може би - разподобяването.
Колко луд е оня, който гони вятъра; как сляпо вярва, че Дулсинея е единствена, че има романтика в любовта; и цени свободата, убеден, че е свободен - когато копието му сочи не навън,а навътре , към душата...
Тези ренесансови вопли за човещина и поривност, защо ли се разпукват точно в дните, които те раждат? За да родят само и единствено вината, че не можеш да бъдеш Дон Кихот, че времето му е минало, но е забил копието на своята висока мярка за добро и прекрасно в картата на човешката памет сякаш за назидание, за отмъщение, или като провокация.
И Санчо не можеш да бъдеш, защото той е "скритият" идалго, утрешното му продължение. Той бързо ще разбере, че да носиш на плещите си бремето на ежедневните проблеми е далеч по- трудно, отколкото да дишаш, окрилен от вяра и идеали. Хитряга е селянинът, осъзнава, че и соколът в небето е птица, и то каква! А най- хубавото е, че не може да ти падне в ръцете...като врабчето. И колкото по-далечна е мечтата, по лекокрила, толкова по-дълго я следваме.
А щастието го краде не някой, който влиза, а друг, който не влиза.
|
]
Re: Sensa nobilita (Санчо) от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 11.01.2007 @ 07:01:16 (Профил | Изпрати бележка) | И така може да се каже.
Но всичко онова, което ти си изброил са сепени на липсата, на не-влизането, на Аз-а в секторите на вътресвободата. Всъщност понякога осъзнаваме, че нещо е било залог за щастието едва когато е отлетяло. Защото птицата се вижда само в полет. |
]
Re: Sensa nobilita (Санчо) от rimoza на 19.12.2006 @ 11:13:17 (Профил | Изпрати бележка) | Дулсинеи много по света,
но една от всички е врата
към твоето звездно небе,
откриеш ли я, порасват криле...
От мен искрен привет !
И сбъднат полет занапред !
БЪДИ ! :)) |
]
Re: Sensa nobilita (Санчо) от Izabella на 21.12.2006 @ 08:36:19 (Профил | Изпрати бележка) | И щастието и нещастието са вътре в нас.
Честит празник:)
Специално за теб
http://www.youtube.com/watch?v=4bqk_irtcqg&mode=related&search= |
] | |