Почти повярвах,
че си тук,
когато кротко ме погали
дъхът на вятъра
донесъл къс(от твоето)мълчание...
Почти повярвах,
че е истинско
небето с бледите очи,
в които бавно се топяха
последните следи(от твоето)безсъние...
Почти ранена бях от изгрева,
почти ранена...,
защото парех пръсти в огъня
запален от мига,
когато с болка се докосваха
душите ни...