автор: ami

Не разказвай на старите облаци
колко силно - да смърт- си обичал,
как очите ти - слепи бездомници
цяла нощ по звездите са тичали!
Не разказвай, защото ще чуят-
колко пъти насън си се будил,
как е силно и истинско чувството
невъзможно да бъде заблуда!
Не разказвай! Не бива да знаят,
колко трудно е пак да повярваш,
как до смърт ще обичаш до края...
Не разказвай - небето разплакваш!