автор: Marta

Свекървичке златна,
добра, мила жено.
Сърце необятно,
търпеливо родено.

Ти свойто момченце,
без видима ревност
предаде на мене-
непозната душевност.

И сигурно имаше
страх в сърцето
и мисли каква съм,
дали пък детето ти
няма да бъде
нещастно с мене.
На глас не изказа
такова съмнение,
не срещнах омраза,
не срещнах презрение.

Подаръци правиш ми
често, добричка,
в дома не се месиш,
мислиш за всичко.
Не знам, втора майко,
добре ли се справям,
битието си краткото,
преговарям, повтарям.

Но знам, че в сърцето си
както се моля за деца,
за майка, баща и съпруг,
за брат, за сестра,
за далечния внук,
се моля и ти да си
жива и здрава-
свекърва такава
живота веднъж подарява!