автор: gabrielle

Животът се случва.
Понякога дните се скупчват;
друг път секундите се разпръсват...
Понякога сух;
понякога скучен;
друг път е вкусен –
минава животът, послушен.
Понякога с пух ме покрива;
понякога – розов памук...
Друг път кух
го оставям
и отминавам –
напук...
През студените двери
отвъд преминавам
и продължавам...
Ден след ден –
шавам.
Понякога спирам;
друг път –
огън събирам...
Понякога тичам;
понякога падам
Понякога дишам
понякога страдам...
Понякога с мир
превземам баир
след баир...
Друг път битките
свличат цялата кожа.
Понякога ножа
не стига докрай.
Трябва секира –
с нея обирам
плътта
от костта...
Дали съм жива?
Днес не намирам
пътека в наболата
болна трева...
Размахвам крила
Откривам мига...
Мигам
срещу слънцето –
ослепяла;
заспала
обляла
света
в светлина...
Отново минава деня –
сив свит изтрит
изчегъртан от живота ми
нагълтах го
боли в гърдите ми
в съня ми
Къде остана гривата на коня
оня, с разперените си крила
когото гоня
защото гривна
си направих от неговата
волност
и с нея закопчах ръцете си