| Нещо надумано, нещо за сбъдване Искам да съм като онази орисница -
най-младата, с последната дума,
която внезапно обърква всичките
планове зли и зли умисли.
Която тихо, иззад завесата,
подава най-светлата реплика,
Надежда ли я зоват, Вяра ли,
Любов или пък Утеха..?
Ех, като стана онази орисница -
с най-тежката, последната дума,
как ще навия дъгата да плисне
лудите си бои безумни.
Как ще накарам да блика слънце
над всичките мрачни пътеки,
как и смехът ще е пълнолунен,
и дъждът топъл и леко
ще се разпукат сърцата зимни,
ще нацъфтят сърцата...
Ех, как във вътрешните градини
триумфално ще влезе лято.
Публикувано от hixxtam на 11.12.2006 @ 15:31:35
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 16
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 322 четения | оценка няма | показвания 43618 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"Нещо надумано, нещо за сбъдване" | Вход | 28 коментара (57 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от beche на 11.12.2006 @ 15:40:20 (Профил | Изпрати бележка) | ех, че ми напълни душата...
какво ни пречи да раздаваме слънце и настроение и без да се крием тихо зад завесата:)
|
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от Marta на 11.12.2006 @ 16:32:29 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | ех, наистина е надумано и съм допуснала тавтология
...лудите си бои безумни...
трябва да е :
щедрите си бои безумни...или нещо подобно
не ни пречи нищо, бече, но цяла седмица съм зад завесата на мъглата |
]
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от Dimi на 11.12.2006 @ 15:44:36 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво надумване, Марта! Дано се сбъдне! |
]
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от copie на 11.12.2006 @ 16:32:04 (Профил | Изпрати бележка) | вътрешните ни градини... чудо!
вълшебнице Мартиня! |
]
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от copie на 11.12.2006 @ 17:07:06 (Профил | Изпрати бележка) | и именно за това си помислих - буренясали вътрешни градини!... :(
плевене и поливане!
(с червено, естествено :-*) |
]
]
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от regina на 11.12.2006 @ 16:46:50 (Профил | Изпрати бележка) | Ех, ще настъпи такъв живот,
че само си викам - дано!
Абра-кадабра-сим-салабим!!! |
]
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от ma_gi на 11.12.2006 @ 16:57:05 (Профил | Изпрати бележка) | "Вярвай в чудесата!Вярвай!Вярвай!
На земята има чудеса!..."
В моята вътрешна градина засвети лято.
Благодаря ти! |
]
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от Ray (bdoych@abv.bg) на 11.12.2006 @ 17:14:17 (Профил | Изпрати бележка) | Много светъл стих!
Знаеш ли, когато влязох в сайта, дълго време с коментари под стиховете ми присъстваха три добри орисници - три "М". Едната от тях си ти.
Заглавието ме привлече със синхронността на моите усещания :))
Ти си :) |
]
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от Izabella на 11.12.2006 @ 17:21:45 (Профил | Изпрати бележка) | Малеееееееее,
а ти си една престарялаааааааааааа
орисница:)
Скица:))) |
]
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от rosy88 на 11.12.2006 @ 17:50:23 (Профил | Изпрати бележка) | :))
Само така Мартичка!
Ти си...:) |
]
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от Rhiannon на 11.12.2006 @ 18:55:02 (Профил | Изпрати бележка) | Ами ти си такава:)
Хубаво стихотворение, светло! |
]
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от seso-sms-o на 11.12.2006 @ 19:19:07 (Профил | Изпрати бележка) | градинарина млад да съм искам :))) |
]
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от butterfly на 11.12.2006 @ 22:06:39 (Профил | Изпрати бележка) | Да бъде! Ти си от добрите орисници, знам със сигурност:))) |
]
Re: Запазено! от regulus на 11.12.2006 @ 22:46:23 (Профил | Изпрати бележка) | Марция, запазвам те за следващото си раждане!!! |
]
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от Leni (lorabg@abv.bg) на 12.12.2006 @ 00:09:02 (Профил | Изпрати бележка) | Дано!:)))))))))))))) |
]
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от Ufff на 12.12.2006 @ 07:44:08 (Профил | Изпрати бележка) | Поздравче с откъс от Манделщам:
Мне жалко, что теперь зима
И комаров не слышно в доме.
Но тынапомнила сама
о легкомысленной соломе.
Стрекозы вьются в синеве,
И ласточкой кружится мода,
Корзиночка на голове,
Или напыщенная ода?
Советовать я не берусь
И бесполезны отговорки,
Но взбитых сливок вечен вкус
И запах апельсинной корки.
...
|
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от Marta на 12.12.2006 @ 08:02:26 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | мм, хубаво поздравче,
ходи ми като лятна шапка на лекомислената глава ;)
и аз страшно обичам да ми мирише на портокалови корички и изобщо зимата също е добра, градините спят под снега:)
ще ми трябва обаче орисническо фуниевидно шапо с воал |
]
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от karmelitass на 12.12.2006 @ 07:55:53 (Профил | Изпрати бележка) | Бъди, Марта!
Каквото ти душа иска!
:)))))))))) |
]
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от karmelitass на 12.12.2006 @ 08:06:09 (Профил | Изпрати бележка) | :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) |
]
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от miglena на 12.12.2006 @ 11:21:26 (Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | Нацъфна ми сърцето !!!! и пак !!!
напоследък я наричам "Благост",
на всичко устоява - и на загубени вяра, надежда, любов,
и на всякакъв мрак ...
а този стих е живо слънце ;))))))) |
]
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от Jiva на 12.12.2006 @ 11:31:07 (Профил | Изпрати бележка) | нареждам се и аз на опашката от чакащи за орисване - мисля да си достатъчно млада, а ние недостатъчно остарели, че да стигне време да ни хване орисията:))) (и докато чакам, ще пооплевя градинката си) |
]
Re: Нещо надумано, нещо за сбъдване от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 12.12.2006 @ 15:56:40 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Ами ти си си приказна орисница! Правиш го! С Вяра, Надежда и Любов.
Чакам всеки момент и снега и ти вярвам:)
Поздрави и за двата хубави стиха!:) |
]
ред. от Marta на 31.12.2007 @ 09:46:41 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | До някой, който сбъдва
Искам да съм като онази орисница -
най-младата, с последната дума,
която внезапно обърква всичките
планове зли и зли умисли.
Която тихо, иззад завесата,
подава най-светлата реплика.
Надежда ли я зоват, Вяра ли,
Любов или пък Утеха?
Ех, като стана онази орисница -
с най-тежката, последната дума,
как ще навия дъгата да плисне
щедрите си бои безумни.
Как ще накарам да блика слънце
по всичките мрачни пътеки,
как и смехът ще е пълнозвезден,
и дъждът топъл и леко
ще се разпукат сърцата зимни,
ще нацъфтят сърцата...
Ех, как във вътрешните градини
триумфално ще влезе лято.
|
| |