Там- в очите на мъглата
зачевам своя ден разрошен-
непредвидим
и неприличен
понеделнишки себичен,
с кафе на прах
в очите- с мрак
с лъжичка мед и мъжки устни..
Сто капки смях донася вятъра-
той знае
колко съм го чакала.
Мъглата спира да лудува
с пух
копнежа ми покрива.
Ставам лека някак в делника
и политам в понеделника.
11.12.2006