автор: vesi_lina

Не ме искай, стара Вещице!
Тази среща – вече съм сънувал.
Изстрадах всичките ти истини-
От теб да се страхувам,
ми е минало.
Видях ти, побелелите коси.
И погледът видях.
Понякога,
ме буди.
Не ме посрещай!
Този път решил съм
да не идвам.
Не съм дочакал още изгрева,
който ми е писан
там на камъка...
Ти не знаеш, но
сам съм издълбавал думите.
Изстрадвал съм ги. За да са
красиви.
Всяка поотделно съм обичал,
когато гладните ги
храчеха и плюеха.
Ех, вълчо време
и нравите му - вълчи.
Върви си, стара Вещице!
И ми прости, че искам
да не тръгвам.
Не съм дочакал и дъжда -
Под дъгата му да мина –
след толкова,
жаравено и тежко лято-
Разбрах, че нужен съм на
някого.
Той ме иска
още тука.