автор: Elbereth

Умората,
като олово
влачи стъпалата ми,
люшка главата ми,
мори сърцето
и душата ми.

Вик отчаян:
"Уморена съм!"...

... Отново тишина.
Отново съм сама:
нечута,
невидяна,
неразбрана.

Животът ми -
един непрестанен смях в ушите ми.
Той не спира да се смее,
а аз не спирам да живея!