Есен шета навън,
очилата повдига,
тича зимния звън
в закъсняла талига.
А дърветата спят
без пижамите бели
и в съня няма как
от студа потреперват.
Виж, врабчета кръжат
и се чудят какъв ли
е сезона пред тях,
не е бял, ала мръзнат.
Ала вън заваля,
май наистина идва,
вярно пак закъсня,
но е истинска зима.