автор: fightingone

Когато сричките на моите думи паднат от умора
и в пишещата машина се появят глупавите грешки
Когато искам да заспя
и да не се будя вече за ежедневната тъга
от това, което се случва в света
и което не мога да предотвратя

Тук - тамe някоя дума започва да се мие и да си тананика тихичко
и половинка мисъл се сресва и търси другата
която точно сега вероятно се е задавила с нещо
и не може да го преглътне
но ето че се оглежда
и хваща половинката мисъл за ръка и й казва:
Ела!

И тогава няколко уморени думи
и няколко правописни грешки, които се присмиват на себе си
със или без половинката или цялата мисъл
политат от Лондонската мизерия над морето, равнинините и планините винаги към едно и също място

И на сутринта, когато слезеш по стълбите в градината
и се спреш и погледнеш внимателно
можеш да ги видиш как седят или да ги чуеш как бият шумно с крила
леко измръзнали и вероятно малко изгубени
но абсолютно винаги оглупяли от щастие, че действително са при теб