автор: perfume

по мое време имаше
много живот в главата ми
и сега присъстваща;
но капчука на мислите е рецидивист по
начало
също

и радост по джинси
хартиени кораби
южни устни и макове
палта които не ходят едновременно
но са ми любими поради материята или топлотата
също

сезонни обувки
правостоящи секунди по сламената ми шапка
разтуптяни покриви нотни тетрадки хоризонт нашумял
покрай разцъфването ми онези дни
осеменени от щастие
в плътни и дишащи ръце;
също

побегнали сърца от тесни гръдни кошове
каталясали въздишки и звезди които
всеки е видял навярно и заподозрени покриви
узрели преспи
есен с висяща присъда
и толкова други свидетели
(за да им дадеш име и после да го забравиш)
но аз

не можех да те изговоря прелитайки
над тънки филизи с одървена гордост
да внимавам на какво мирише целия
събуден въздух
да тъгувам за цветето положило се
между два вехти камъка
като първопричина за оголване
и крехък дъх
също

разхождах гърба си по твоя (син) циферблат
в тик-така на захарни длани
омекваха кокичетата и ние все по-
прекрасни в егоизма че сме (случени)
по този начин безкрайно
зелен и наш

също