Лев Толстой много обичал децата. Веднъж, както се разхождал по Тверски булевард,
видял пред себе си Пушкин.
"Естествено, това вече не е дете, това вече е юноша," - помислил си Лев Толстой -
"но все едно, я да го догоня и да го погаля по главицата".
И хукнал да гони Пушкин.
А Пушкин, не знаейки толстовските намерения, търтил да бяга. Когато претичал
покрай стражаря, пазителят на порядъка бил възмутен от неприличната бързина
на бягането в населено място и бегом се устремил подире му с цел да го спре.
След това западната преса писала, че литераторите в Русия са подложени
на преследвания от страна на властите.