автор: bROkO

болката те кара да се чувстваш жив,
кара те да искаш да живееш.
и ако не ти стига този мотив -
сбогом ти. аз обаче ще оцелея.

сега мен някой ме чака,
и не съм сам срещу всички.
потраква полека по релсите влака,
в мъглата мълчат по дърветата птичките.

ала е голяма утеха да знаеш, че има,
във мократа, бяла невидимост,
зелени дървета, дори посред зима.
те са там, усещам го с костите си.