автор: Sarah

Жаравата в камината догаря
пилее прах от думи по килима -
римувани и недоспали.
А живи са били и ги е имало.
Из въздуха се стелят уморено
и на прибежки между нас пресичат,
във вкопчените ни зеници стенат
и потно по прозорците се стичат.
Студа им заскрежи стъклата -
замръзнали настръхнали заблуди.
Ти казваш, че на кръстове приличат,
а аз - на бели пеперуди.