автор: ufff

силата не препуска вече
по върховете на твоите пръсти,
разлива се
лимонада
по кокалчетата,
ноктите,
изгризаната химикалка

вървиш изправен,
пребоядисан,
премерен
и луд:
в дните повече,
в нощите по-малко

пълнолунията са
равна линия
в кръвта ти

тя е в застой
преди подмладяването
не вярваш в прераждания

предсказаха ти укрепване,
не укрепления

ти издигна стена
срещу стените,
за да слабее сърцето ти
необезпокоявано
да сънуваш
ягодовите си поляни
и да береш плевели
огромни дъхави букети
за любимите
любимата
любùм понякога
учудващо често

когато ме излъжеш с младост,
аз чета брояча
в очите ти;
той ти е връстник

тъжно скъп си ми
все по-тъжно
е, че
те подминава
зъбът на змията,
а те
улучват капчуците