автор: alexey

отрязани от корените, моите трима любовници изсъхват върху перона. не очаквам,
нито изпращам.
тънката парабола на изхабяването свършва някъде между краката ми.

от устните
се отлющват целувки и капят на тлъсти снежинки върху релсите. "декември не е време за любов". колко е хубаво лицето ти в червената светлина на
затворените пътища.

...по-бял от чаршаф, но умираш така неубедително. любов моя, ако ме познаваш,
ако някога си ме познавал, завърти се на пета и хвърли сол през рамото си -

аз съм трикратно перфориран билет,
прогноза за измамници,
три пъти ура.

сърцата им излитат - огромни черни балони в небе, озверяло от глад. някой
насочва писъка на влака в слепоочието ми.

ще се срещнем пак (повтаря се до заглъхване)