автор: nafaka

Мога да ти бъда тишината,
стекла се в прозрачно бяло,
спомените в розово, когато
утрото ти в синьо онемява,
мога да съм жълтото желание,
врязано по устните в червено,
да съм дихание по твойто тяло,
да ти бъда време и безвремие,
да съм ти писъкът на болката
от незараснали лилави истини.
Мога да съм само толкова.
Ако не те е страх, поискай.