автор: sublazun

безумнико тъй както ти ме любиш,
и вдигаш слънчевия прах на злато
тъй както чувам времето в секунди
и виждам в пръстите ти потен вятър
поръбен звън от циганска китара
вкуса на джин език и дива мускус
тъй както искам да ми се повтаряш,
невинен див и необръснат
прескочил само за една цигара
през девет планини та чак в десета
предтекст за теб не ми е трябвал
за да разкъсам от любов небето.
да паля залези да те намеря
да те оголя до невронна лудост
да хвърлям мислите да те жаднеят,
и страст в която да те връщам

безумнико тъй както ме обичаш
небето от въздишки ще издуя
през девет планини ще се затичам,
в десетата до тебе да се събудя