автор: marmalad

Само да не ми беше толкова
студено на краката

само да не ми
вали този сняг
или да живеех в Токио
да играех на домино но не
просто такава е прогнозата
тежка прогноза това е
(пия кафе Андалусия)
и се сещам за една падаща звезда
която недопаднала

В настоящия сумрак
един кльощав подарък премита прага ми
Ей сега
ще му отворя
Ей сега
ще го отворя
от любопитство към прелюдията -
си казвам с леко сбърчен нос
за да разкарам хризантемите от погледа си
само
(да не ми беше толкова студено на краката)

Отвори - казва Джо
Хубаво - тросвам се аз
И си помислям че това все пак е Хремата
(пък и Джо знае със сигурност
че съм нечия Сабина Кабонго)

Хремата звъни на вратата
запушения нос сълзящите очи
кулата от тишина
с много сняг по ревера звъни
голямата Хрема на вратата ми

Отвори -казва Джо
Хубаво -тросвам се аз
И си помислям че това все пак е Подаръка
(Пък и Джо знае със сигурност
за един мъж в зелена риза)

Един кльощав подарък ако затлъстее
ще роди (ли) задоволство от живота
ще се превърне (ли) в birdland леглото ми
какво да правя
щях да зная
(Само да не ми беше толкова
студено на краката)

Ето това е историята на отварянето
на една врата
така е
когато голямата Хрема посипе сняг по килима ти
или разопаковаш един подарък
и той теб
тогава разбираш че имаш
вълнените чорапи за които винаги си мечтал
(и синия звук на топли крака)