ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 860
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 861
 Онлайн сега::: AGRESIVE
 |
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "'два акра земя и една пушка'" | Вход | 11 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: 'два акра земя и една пушка'
от libra на 08.12.2006 @ 17:18:37
(Профил | Изпрати бележка) | споко бе, всичко си е точно, просто стих )
|
]
Re: 'два акра земя и една пушка'
от regina на 02.12.2006 @ 11:40:29
(Профил | Изпрати бележка) | Нищо...
Имаш сърце на трапер. |
Re: 'два акра земя и една пушка'
от libra на 02.12.2006 @ 17:44:29
(Профил | Изпрати бележка) | имам, кой знае какво имам, ама имам..
имам все още хъс мамка му, имам и инат и освен цици и акъл имам, ама какво от това..
благодаря ти за коментара, мила си! |
]
Re: 'два акра земя и една пушка'
от Jiva на 02.12.2006 @ 12:14:41
(Профил | Изпрати бележка) | навремето имаше един филм - "два акра земя"...човек може да се загуби в своето, ако го няма коренът, очертаващ границите под земята...научил те е да стреляш! (момчето на татко!...мое ми е...)
!! |
Re: 'два акра земя и една пушка'
от libra на 02.12.2006 @ 17:36:02
(Профил | Изпрати бележка) | не знам чела ли си 'Уолдън' на Хенри Дейвид Торо
мерси за - 'коренът, очертаващ границите под земята.."
|
]
Re: 'два акра земя и една пушка'
от Jiva на 02.12.2006 @ 19:41:23
(Профил | Изпрати бележка) | | не съм го чела, но погледнах - хареса ми "най-доброто, което напишеш, е най-доброто, което си" - аз си падам по трансцедентализма, така че ще ми е интересно - благодаря за отворената вратичка!:)) |
]
Re: 'два акра земя и една пушка'
от libra на 02.12.2006 @ 19:56:51
(Профил | Изпрати бележка) | "Преобръщайки пръстта с мотиката си, обезпокоих костите на незапомнени народи, живели под това небе в праисторическо време, и извадих на светлината на своето настояще техните примитивни оръдия за лов и война. Бяха размесени с най-обикновени камъни, някои от които носеха следите на индиански огньове, а други бяха обгорели на слънцето; имаше също парчета от глинени и стъклени съдове, останали от по-сетнешни земеделци. Удареше ли мотиката ми по камък, това бе музика, огласяща гората и небето, съпровождаща труда ми, който под нейните звуци даваше незабавна и неоценима реколта. Това вече не бе обикновен боб, нито пък аз бях просто прекопаващият боба, та с гордост и едновременно със съжаление си спомнях - ако изобщо в такива мигове можех да си спомням - за своите познати, които ходеха в града да слушат разни оратории. Привечер - често ми се случваше да работя по цял ден - над главата ми закръжаваше ястреб, тъй високо, че приличаше на прашинка в окото, по-точно в окото на небето, и навремени рязко се стрелваше надолу, при което се чуваше такъв звук, сякаш небето се е разкъсало, раздрало на парцали и повесма, а като погледнеш - останало е непокътнато; тия дяволчета изпълват въздуха, а снасят яйцата си на земята, в пясъка или по високопланинските скали, тъй че никой да не може да ги открие; изящни и леки като вълничките по езерната повърхност, като листа, подемани от вятъра към небето, те внушават как всичко в Природата е свързано. Ястребът е въздушният брат на вълната, над която кръжи и бди; съвършените му, загребващи въздуха криле съответстват на безперите криле на морето. Понякога наблюдавах как двойка ястреби се вие високо в небето: ту се издига, ту се спуска, ту се раздалечава, ту се събира, сякаш олицетворява собствените ми мисли. Погледа ми привличаха и ятата диви гълъби, които с насечено свистене и бързина на пощальони прелитаха от гора на гора, а случваше се и мотиката ми да измъкне изпод някой гнил пън огромен, ленив и чуждоземски нашарен саламандър - спомен от Египет и Нил, и все пак наш съвременник. Поспрех ли да отдъхна, подпрян на мотиката, все тъй чувах и виждах из браздите звукове и картини: неизчерпаемото разнообразие на Природата.
Ето и какво още научих. Казах си, че в бъдеще няма да отглеждам боб и царевица, които изискват толкова много грижи, а ще сея само семена на искреност, истина, простота, вяра, невинност - ако все още ги има, - и тъкмо ще видя дали и с по-малко труд и торене няма да виреят на тая почва, та да ме препитават, след като тя със сигурност не е изтощавана от такива посеви. За Бога, точно така си казах, но ето че минаха едно, две, три лета и съм длъжен да призная, читателю, че семената, които посях - ако наистина това бяха семената на посочените добродетели, - бяха наядени от червеи или пък по друга някаква причина загубиха жизнеспособността си, но тъй или иначе не покараха.
Обикновено хората са смели, ако и бащите им са били смели - в противен случай са плахи. Днешните поколения сеят боб и царевица всяко лято - точно както преди векове са го правели индианците, а сетне по техен пример и първите заселници - сякаш че това е съдба.'
из 'Уолдън' Бобовата нива
|
]
Re: 'два акра земя и една пушка'
от karmelitass на 02.12.2006 @ 12:49:12
(Профил | Изпрати бележка) | | разбирам го това чувство :(( |
Re: 'два акра земя и една пушка'
от libra на 02.12.2006 @ 17:44:59
(Профил | Изпрати бележка) | | благодаря за разбирането. |
]
Re: 'два акра земя и една пушка'
от templier на 02.12.2006 @ 13:03:56
(Профил | Изпрати бележка) | | До като има какво да браниш,всичко е наред!По- силна си ,отколкото мислиш! |
Re: 'два акра земя и една пушка'
от libra на 02.12.2006 @ 17:45:58
(Профил | Изпрати бележка) | викаш по силна съм
може и да съм
благодаря, дано си прав/а |
]
Re: Диви акри.
от regulus на 02.12.2006 @ 13:23:30
(Профил | Изпрати бележка) | Напомняш ми за една песен, "Диви акри", където се разказва за северен баща и западно дете...
Сигурен съм, че ще ти хареса!!!
http://www.last.fm/music/Jethro+Tull/_/Acres+Wild |
Re: Диви акри.
от libra на 02.12.2006 @ 17:39:50
(Профил | Изпрати бележка) | днес той имаше рожден ден.
благодаря ти regulus. регистрирах се дори )
хареса ми! |
]
Re: Философ.
от regulus на 02.12.2006 @ 17:47:30
(Профил | Изпрати бележка) | Бидейки донякъде философ, отдавна не се притеснявам от рожденни дни на такива хора!
Трябва да го празнуваш!!! Обезателно!!!
Знаех си, че ще ти хареса!..
|
]
Re: Философ.
от libra на 02.12.2006 @ 17:55:40
(Профил | Изпрати бележка) | бидейки не само философ (всъщност аз съм лош философ, винаги съм си го признавала), но и дъщеря, която е отгледана от него и бидейки все още човек, но от тези които могат да боравят с време и пространство -
празнувах го
по своему
още веднъж, благодаря!!
много. |
]
Re: 'два акра земя и една пушка'
от phifo на 02.12.2006 @ 17:56:04
(Профил | Изпрати бележка) | да браниш собствената си истина - в това е истината...
Поздрави! |
Re: 'два акра земя и една пушка'
от libra на 02.12.2006 @ 18:03:38
(Профил | Изпрати бележка) | благодаря )
поздрави също. |
]
Re: 'два акра земя и една пушка'
от libra на 03.12.2006 @ 15:23:16
(Профил | Изпрати бележка) | е, сега глей какво става..
един вече го взех на прицел!
вън от контекста имам в наследство реално наследство, но от майка ми - тракийска могила в един парцел, та не ме мисли ти мен..
|
]
Re: 'два акра земя и една пушка'
от libra на 03.12.2006 @ 15:23:56
(Профил | Изпрати бележка) | тепърва още удивителни ще слагаш..
вервай ми |
]
Re: 'два акра земя и една пушка'
от libra на 03.12.2006 @ 15:24:31
(Профил | Изпрати бележка) | мъдро димичка.
теб си те обичам и да не мълчиш, пак си те |
]
Re: 'два акра земя и една пушка'
от seso-sms-o на 05.12.2006 @ 21:07:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Земя безкрайна...Безкрай подмяна сега е! |
Re: 'два акра земя и една пушка'
от libra на 05.12.2006 @ 22:38:17
(Профил | Изпрати бележка) | понякога не ти разбирам коментарите?
аз, която мога всичко да разбера..
|
]
Re: 'два акра земя и една пушка'
от seso-sms-o на 07.12.2006 @ 08:30:48
(Профил | Изпрати бележка) | | грабители подмениха ценностите, иззеха хумуса на земицата... |
]
Re: 'два акра земя и една пушка'
от libra на 07.12.2006 @ 18:13:53
(Профил | Изпрати бележка) | аха, твои асоциации..
що касае моя стих, виж комента на Jiva
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
