автор: AGRESIVE

Вярно е - сега съм паяк.
Мрежите си здрави ги плета.
В ъглите на празната ми стая
няма към кого да съм добра.
И не мога да обичам другиго,
вече се научих да греша.
Имам си съдба - да бъда луда -
влюбена във края на света.
В себе си, не търся чудо.
В ъгъла на моята душа,
няма да се види ако млъкна
нито сантиметър от тъга.
Само нишките летят в заблуда,
хвърлени да ме спасят.
Нищо друго! Нищо друго!
Падам в мрежите си пак.
Уловът ми - мъртва пеперуда,
с две пречупени крила.
Две рогца отпуснати от удар...
Моите мечти ли са това?
И плета прозорчета, пролуки.
Може би решетки си плета?
Може ли през тях да се промуша,
в празното пространство да летя?
****

Нощем не сънувам пеперуди.
Нощем не ловя, а си мълча.
Слушам как заспиват другите
и с очите си на паяк ги следя.
През големите си мрежи, меки,
с дългите ми паяшки крака
искам да надбягам времето...
Искам както другите да спя.
Сутрин да празнувам слънцето,
през прозореца да го следя,
как се вмъква в стаята към ъгъла,
а очите ми от външната страна
в мрежите да виждат нещо чудно...
Лека нощ на мрежите сега!