автор: hava

Аз - в ъгъла на сянката
или
в неуточнената,
неясна да гърба ти сянка
и Ти - "Аха" да уловиш
напиращото в теб безформено
безсъщностно очакване...,
две форми на безличие
един към друг.
Само третата
натрапчиво валежна е.
Неотиваща си.
Присъстваща като повтарящо се
ехо на небилото...
Аз - безметежно-всеотдайна
на всеочакването
като бъдеща
въображаема насъщност
и Ти банално
еднопосочнопребиваващ
до втръсване, фиксирано
като детинска вкопчаност
в идеята да сме единство...
В монитора на твоя делник
съм сянка-отражение
на твоето очакване за мен.

А аз съм вече неприсъстваща.