"Аз дъга ли съм, мини под мен"
Ваня Щерева
Валят червени капки вино,
полудявам от слънчеви изблици,
улиците ми звучат самотно
с мелодия от флейти и китари соло,
нощем превръщам се в друго -
в тигър, в черна пума, в нощна котка,
бягам по хребета на планината -
дано прескоча пропастта,
да прелетя като орел
пространството от бял памук,
в което спиш невинно,
без да ме познаваш,
кога ще се родиш, ми аморе?
Проговарям на мъртви езици,
прегорявам, разплитам се,
рисувам си очите с въглени,
пръскам мускус и тамян, разделям се
на две почти равни половини,
за да вляза в съня ти.
Готова съм да ти повярвам,
ще бъда нежна, обещавам,
само теб да дишам с пълни дробове.
Викам към стадата мустанги,
без глас оставам -
поне един да спре,
Фиоре!