автор: vestin

Есента премина
в суха кашлица
на паднали листа.

Грипно ми намигна
зимата в суграшица,
в недописани листа.

Мислите ми - снегорини -
търсят пътища до теб.
Търсят те небесносини,

ту са пролетни слънца.
Нямам друго - само рими,
като тичащи деца.

Ветровете - балерини -
тихо загасят свещта.
За последно звънват рими

във кристала на леда.
И нощта будува дълго,
като сто години самота.