Говорихме, говорихме за възможните и невъзможни светове
на духа, за живота, за смърта...
Погледнах и с нейните очи и заедно написахме това.
Съавтор мон. Валентина Друмева - Дев. манастир Калофер
Ведреят небесата сини,
кръжи и пее волен птичи хор.
Ухаят разцъфтелите градини,
сияй в лъчи искрящият простор.
Усмивка грей в невинна радост,
зората буди в розов плам деня.
А химнът на възторжената младост
достига лъчезарна висина.
Звучи тоз химн и в стрък тревица лека.
Диханието е свещен олтар.
Човек немей пред тайната велика -
Живот! Най - скъпоценен Божи дар!
В незнаен кът на горската дъбрва
лети пчела, събира лек прашец.
Но дивни са делата, що създава
Човек - на творческият акт венец.
От порив светъл с мисли озарени
дела той знай красиви да твори.
И в своите стремежи извисени -
в копнеж неземен кротко да гори.
Животът истински е там - в душата
и в същността най - висша на духа.
Цъфти, ухае в него красотата,
когато е далече от греха.
Зареян с поглед в ширната далечност
той плаче, пей, изпълва се с тъга...
Това не е ли тих копнеж за вечност,
стремеж да се преодолей мига!
Тъй често той във висините литва
до святост извисен, крилат и тих.
И търси храм да се излей в молитва,
на Бога да изпей най - хубавия стих.
Живот - загадка! Превелика тайна!
Стихия пламенна, нестихващ зов.
За беден ум ти сила си незнайна,
превъплатена в звън, лъчи, любов!
Живот - загадка! Лъчезарна песен
и струна с разнолики гласове!
Към радост неизказана понесен
дух безспир, що знае да зове...