автор: i_naistina

*нека е посветено


Над зимата - кратък етюд по ръбати клавиши -
разпервам ръцете си. Да придърпам небе.
Небето е пухкаво, с перести сивкави ниши
и падам с ръцете си.
Брояща до две,

че са двойни сенките по скалата на времето.
И лицата на ужаса, и тези на свобода.
Умножавам се и се деля по кръвта си,
гълбът щом се задъха,
гарван ще прикрепи

бяло перо върху писмото на вятъра. Болка
Отляво на пътя- дървета. По две
Отсам е червено полето. И непресечено
Вдясно стълбът стърчи. Тлее
челото на татко над него.

Свива зимата в космически-бляскаво езеро.
Всяко начало е кръгче в окото на край.
Снегове сипе - ритуали за утоляване. Трупат
дървото изгубило сянка една.
С втората то ще закриля

утре вселената на малка тревичка. И ще
прости. Утре небе ще се свлича.
И стане ли вечер, и кипне ли сутрин
ще бъде неделя.
С две топли ръце.