автор: haboob

седях с моите деца
и давах отговори,
когато грубостта на илюзията
че имам и притежавам,
ме разтърси..

разказвах за мечти,
а душата пълзеше
по оня кален, утъпкан път
който не крие тайни,
а изненади и изпитания..

усетих се обречен
защото украсявам
живота с лицемерие
и заради слабостта си
да се откажа..