автор: Elbereth

Как да пиша,
когато няма вдъхновение?

Защо да пиша,
когато душата,
свряна нейде в дупка,
оплаква своята съдба?

Кога да пиша,
когато моментът отлетял,
не ще се върне пак при мен?
Във тъмното, залутан, неуспял,
вратата ми пропуснал е.

За кой да пиша,
когато сме аз срещу светът?
И аз неизменно схватка водя,
чупейки разперени крила.

Но съдбата сякаш има смисъл...
Скръбта е вдъхновение,
душата е във упоение,
а моментът е сега
да разперя пак крила.