автор: Bright

Козата във кошарата е моя.
Усмихва се. Поглежда любопитно.
Светът през нейния прозорец
е копче в сламения под на дните на открито.
Помръдва с ноздри, хрупа времето по изгрев,
на пладнето от боровинковото сладко щипе.
Дохожда привечер. И тя е сита.
От късчето любов в живота на закрито.