Знам че е питано. Но ти ли закъсня
или пък аз избързах да сивея?
Под теглената дяволска черта
на два живота времето старее,
затворено с прозорци и врати,
под покриви, спечелени залудо.
Изгубено в минори и кавги...
Знам че е питано. Но било ли е нужно?
Дали пък не и Онзи кръговрат
да е направил непростима грешка.
В координата, между сън и свят
накъсано ситни една отсечка.
И ти стоиш на другия й край.
Или в началото й...Кой да каже?
А аз държа и контрапункт, и рай.
Знам, че е писано. Но Авторът нехае.
Не му е работа. И двама в плът,
по път изгаряме в една окръжност.
Координати ясни - сън и свят.
Знам че е питано. Но все пак...докога е?