автор: rosy88

разхождаш се в стаята, надничаш в огледалото
можеш да си тръгнеш, но винаги си бил
толкова истински, колкото е необходимо
за да ти вярвам, без да се загубя
адресът ми е изписан на ръката ти, пръстена стягаше
можем да затворим кръга, историята е дълга
поставяме начало - светлините се сливат
аз ще съм там, където си ти , винаги
на много места едновременно, отляво, вечната спътница
в подножието на планината ни, дочуваш стъпките
рисувам ти чайки в снега, нежност и викове
отдавна не съм стопявала дистанцията, близостта ме уплаши
смелост е завръщането в непознатият бунт на кръвта
чух, ако те загубя, умирам, умирам, умирам...
в надпреварата с времето ще спечели последният
очакванията имат предел, ясни очертания
миражите лъжат контрастно, пустините слагат капани
но границите са за мъртвите, а ние сме живи , любими
Реалност е: да се отдам в ложето на очите ти
като лодка в зелена лагуна, играеща с вятъра
ти да знаеш всичко за мен, всичко, но не и името ми
да ме научиш да дишам, тогава когато е трудно
и не мога да мръдна, и гласните струни се късат
да бъдеш пороя на мислите ми, да казвам каквото чувстваш
онзи тласък в дълбините е твой, сила заключена в мен
пазя те като сребърно ключе, правиш невероятното- възможно
само с едно докосване, стените ги няма, свободни сме
в мен да си, в теб да съм, това причинява промени

вече е късно, дванайсет са спиците лунни,
те се въртят, ти си там, точно в центъра
Светиш