автор: gabrielle

Ще ме събудиш ли,
мили?
Ще изметеш ли
свилата,
обвила
ума ми?

И духът ми,
чист,
ще зазвъни ли?
Мамо, прости ми!
Днес друг люлее
сърцата ми.
Онова, което от години
не бие -
като камък се търкаля
в клетката на ребрата ми -
може
да я разбие.
И онова, което от страх
се е свило в юмрук -
напук
ще се пукне.
Кръвта ми ще бликне -
телесен боклук,
върху който ще цъфне,
преди да помръкне
(за кой ли път),
това, което
прави
поета.