Там където златните въдици на слънцето не достигат,
лодките се изпаряват в синята меланхолия.
(В този час на деня не само в Гърция тишината е божествена.)
След богатия улов рибарите вървят по водата
и оплетени в невидими мрежи бързат към домовете си.
Те дълго ще разказват за музите,
които оставят своите лири, когато навън притъмнее
и после голи,
голи
като амфибии
се гмуркат в дълбокото...
По пясъка като весели рачета
прииждат отвсякъде думите.
А някъде слагат тиганите
и бавно отпиват мастика.
В чаши, където всички звезди се събират.